Експресен боб

Не познавам мъж, който да не обича боб, особено през студените зимни месеци. Моят Мецан също не прави изключение и може да изяде няколко панички без проблем. Но всяка домакиня знае, че макар и "проста манджа", приготвянето отнема много време- киснене , варене, после поне два-три  часа готвене .Искам да ви представя моята рецепта за експресен боб , който ще ви отнеме не повече от 40-50 минути.

 Ако не ми вярвате, просто проследете подробната ми рецепта :)

 Продукти:

- 300-400 гр. сурова наденица
- 2 консерви сварен  боб х 400 гр.
- 2 консерви с цели домати х 400 гр.
- 2 моркова
-  пресен магданоз за поръсване
подправки-  сол, лют червен пипер, кафява захар,кимион, девисил

В дълбока тенджера запържвам предварително нарязаната наденичка. През това време обелвам, нарязвам морковите на кубчета и ги мятам в тенджерата да си правят компания с наденичката. Сега е време да добавя малко кимион, от топлината и запържването ароматът му става много по-наситен и се връзва перфектно с ястието. Сипвам  около 1 ч. чаша вода в тенджерата и захлупвам с капак, за да могат морковите да се задушат за около 3 мин.  Дойде време и за боба. Преди да изсипя двете консерви в тенджерата, ги оцеждам  от саламурата, но оставям част от течността, защото тя ще помогне на боба да се сгъсти. Не се страхувайте да използвате консервирани продукти. В забързаното ежедневие те са голямо улеснение и много добра алтернатива за работещите домакини. 

Бобът вече се задушава с моркова и наденичката вече 3-4 минути, омекнал е дори леко се е разпукал.Тук искам да припомня, че в мечешката бърлога не обичаме лук, но ако вие нямате такъв проблем, може да го запържите докато омекне заедно с наденичката и да следвате останалите стъпки:) Продължаваме, в удобен съд пасирам двете консерви домати, като към тях добавям сол, лютия пипер на вкус, девисил  , 1 с.л. кафява захар и няколко листа пресен босилек. След това изсипвам доматената смес в тенджерата, чакам да заври за около 1-2 минути и след това оставям да къкри под капак за около 20-25 минути на много слаб котлон.

Кухнята вече ухае на домашно приготвен боб. Време е да си сипя една купичка и да я поръся с пресен магданоз. Мммм... невероятно. Ако не вярвате, че е толкова лесно, просто пробвайте. Ако го оставите да преспи една нощ, вкусовете ще станат още по-наситени, бобът ще се сгъсти и никой няма да разбере, че е забъркан за по-малко от час предната вечер.

Приятен апетит :)

Зимна мусака

Мусаката е позната и обичана във всяко българско семейство. Рецептите , подправките и начините на редене и заливка  са много. Аз лично също я приготвям различно, според настроението, наличните продукти в хладилника и дори сезона. Ще ви представя моята зимна интерпретация на това класическо ястие , а ако вече се чудите каква е тя, може да я проследите  рецептата:)

Продукти:

- 500 гр. кайма

- 4 бр. големи картофа или 5-6 по-малки

- 1 кофичка кисело мляко ( 400 гр.)

- 4 големи яйца

- 1 консерва домати 400 гр. (за предпочитане цели)

- кашкавал ( настърган за поръсване)

- няколко листа пресен босилек

- 3 с.л  зехтин за готвене

подправки :  сол , черен и червен пипер, кимион, 1 с.л. кафява захар

Изваждам каймата и яйцата от хладилника. Смляното месо се омесва с  подправките много по-лесно ако  постои на стайна температура.

Всички продукти вече са налице и дойде време да ви запозная с един от най-големите ми помощници в кухнята- рендето мандолина. Благодарение на него успявам винаги бързо и чисто да нарежа всичко на  перфектни шайби. Обелих картофите и само за минутка с рендето имам идеални филийки. Слагам ги в купа със студена вода да си чакат реда.

Каймата вече си почина достатъчно. Подправям я по мой вкус- сол, черен пипер, червен пушен пипер, чубрица и млян кимион ( всичко на око). Сигурно се чудите защо не слагам никъде лук, нали ?!Ами какво да ви кажа, Мецана не може да понася миризмата на лук, чесън и с риск да бъде освиркана от всички кулинари, няма да видите тези две съставки в нито една рецепта.

С мокри ръце омесвам каймата и я запържвам с малко мазнина в дълбока тенджера.

Имам малък трик, благодарение на който успявам лесно да накарам каймата да се разпадне на малки парченца, докато се запържва. Просто наливам половин чаша ледено студена вода, бъркам и магията  става.

Докато каймата се готви е ред да направим и ароматен доматен сос. Към консервираните домати добавям сол, черен пипер, кимион, 1 с.л. кафява захар, 1 с.л зехтин и листа пресен босилек (аз си отглеждам  на терасата и имам целогодишно) и след това ги пасирам. Полученият доматен сок добавям към вече почти сготвената кайма и бъркам, докато започне да къкри. Трябва да се получи гъст доматен сос с малки парченца кайма. Ако има нужда си помагам и с пасатора , само колкото да разбие ако има големи буци.

Сосът ври вече около 5- 10 минути и ухае прекрасно. Изключвам котлона и започвам да редя мусаката. Важно е да сложим около половин черпак от соса на дъното на тавата ( така няма да залепне). Редя 1 ред картофи и плътно покривам дъното на тавата. След това заливам с 3 пълни черпака  от соса и внимателно го разнасям върху картофите. По същия начин редувам картофи и сос - 4 реда картофи и 3 реда сос. Най-горният ред е картофен ,намазвам го с тъкна струйка зехтин за готвене и тавата отива във фурната, която е предварително загрята на 220 градуса.

Мусаката се пече вече 20-тина минути, напълно достатъчно на картофения чипс да омекме и да попие всички прекрасни аромати на доматения сос. За заливката разбивам  киселото мляко и яйцата. С получената смес заливам мусаката и връщам обратно във фурната. Сега е моментът да добавим и настъргания кашкавал. Аз пропускам, защото чак накрая видях, че Мецан е правил сандвичи сутринта  и познайте дали в хладилника нямаше само празна опаковка от кашкавал ........

След още 15 минути цялата течност от соса е извряла, а яйчената смес е станала златиста. 

Оставям мусаката да се охлади и след това мога спокойно да я нарежа на перфектни парчета. Прилича на лазаня , но всяка хапка е изпълнена с вкусове , които носят духа на традицията.

Надявам се тази съвременна интерпретация на мусака да ви харесва и да се престрашите да я направите сами.

Приятен апетит :)

Болярска баница

Не ми отне много време да реша, коя да е първата рецепта, която да споделя в блога. Исках да е нещо любимо, изпитано и да носи духа на българските традиции. Всеки знае как се прави баница , но във всеки край на България има различни рецепти, а всеки дом носи свои собствени традиции в приготвянето. Споделям с вас, рецептата, която знам от моята майка, която аз усвоих и сега приготвям почти всяка неделя . 

Рецептата е за болярска баница, защото аз съм от старопрестолния град , а тези от вас, които вече са любопитни могат да проследят рецептата и подробно описание по-надолу :)

 Продукти:

- 1 пакет кори за баница (в конкретния случай имах пакет от 400 гр.)

- около 250гр. сирене ( колкото повече, толкова по-вкусно)

- 5 яйца

- 1 газирана вода( 0,5л.)

- 5 с.л. олио 

Първо включвам фурната да загрява на 220 градуса и подмазвам хубаво тавата, в която ще се пече баницата. След това настъргвам сиренето на ренде и го оставям наблизо, да ми е под ръка и започвам да редя баницата.

Хващам първия лист кора и покривам дъното на тавата, като леко я намачквам, както виждате и на снимката. Поръсвам леко и равномерно с настъргано сирене и покривам със следващата кора.  Продължавам в същия ред, докато корите свършат и завършвам с чиста кора.След това нарязвам баницата на квадратчета, докато е още сурова. Повярвайте ми, след като се опече ще я нарежете много по-лесно, ако не пропуснете тази стъпка.

В огнеупорна чаша сипвам точно 5 с.л олио и пускам в микровълновата да се сгорещи за 10-тина секунди.След това  с помощта на лъжица изсипвам горещото олио по продължението на всички разрези, които направих върху баницата преди това.

В дълбока купа чуквам яйцата и бъркам с телена бъркална около 30 секунди.Съветвам ви, да извадите яйцата да постоят на стайна температура, а не да ги разбивате директно от хладилника.Аз лично го правя винаги, стига  да не съм притисната от времето. След като яйцата са леко разбити, внимателно добавям газираната вода, като продължавам да бъркам. С получената смес заливам баницата на тънка струйка. За да помогна на баницата да попие по-бързо сместа, хващам тавата от двете страни, вдигам я леко във въздуха и рязко я удрям в кухненския плот. Фурната е вече гореща, баничката е попила сместа и затова я мятаме във фурната. Моята печка има 5 ''етажа'' , баничката я пека на втория :) 

След 35-40 минутки, кухнята вече ухае приятно, а баничката е станала златиста.

Извадих баничката от фурната, но преди да я оставя да си почине, си намокрям ръцете със студена вода и я напръсквам няколко пъти, докато започне да излиза пара. Точно в този момент взимам чиста кърпа и я завивам.Оставям да си постои така, докато изстине, или докато моят Мецан не се появи гладен, гладен  и не  започне да яде направо от тавата.

Като малка бях изключително злоядо дете, но когато вкъщи замиришеше на прясно изпечена баничка, винаги бях първа на масата. Може би това е и причината, точно тази баничка да е и първото нещо, което приготвих сама, още в тинейджърските години.Благодаря ти мамо, ти ме научи, надявам се ако имам дъщеря, да мога да науча и нея :)

Рецептата ви хареса, нали ?! :) Не се колебайте да я приготвите. Видяхте колко е лесно и няма какво да се обърка, освен ако токът спре (на мен ми се случи за кратко, докато пекох тази, но все пак се получи ). Заедно с печенето ще ви отнеме по-малко от час, а топлината и уюта, който ще създаде  в дома ви е безценен.

Да ви е сладко :)