Mини шоколадови тартове с пресни ягодни

С днешното кулинарно предложение можем да попаднем директно в 9-ти кръг на Ада. Това е убийствено греховен десерт. За съжаление това изкушение не спада към графа здравословни, както повечето десерти, които съм подготвила за лятото, но ви гарантирам, че всяка калория си заслужава тичането на пътеката и потенето във фитнес залата. Ако искате да впечатлите вашите гости и да се почувствате истински майстор сладкар - това е вашият десерт. 

Продукти за 12 броя:


За хрупкавата основа:

- 300 гр. или 2 пакета обикновени чаени бисквити (за предпочитане какаови)
- 120 гр. краве масло (безсолно)

За шоколадовия ганаш:

 - 300 гр. млечен шоколад
 - 200 мл. течна сметана

- пресни ягоди за украса

 Първата стъпка е приготвянето на хрупкавата бисквитена основа. За тези цел трябва да превърнем бисквитите в трохи. Аз отскоро имам блендер и днес ще ги натроша в него, но ако вие нямате, спокойно може да ги сложите с найлонова торбичка и да си изкарате целия яд върху тях с точилка, тиган или каквото имате под ръка:)

 През това време разтапяме маслото в микровълновата, като го наблюдаваме на всеки 10 секунди, трябва да стане напълно течно, а не просто да омекне. Течното масло се омесва с бисквитените трохи.

 Трябва да се получи нещо като мокър пясък.

Чудих се как да оформя блата на тартовете, без да имам малки формички с падащо дъно и накрая реших да ползвам тавата за мъфини, като във всяка дупка слагам хартиена формичка. Не бях сигурна дали ще се получи, но бях решила да опитам, а какво се случи.... просто прочетете поста докрай:) Слагам две супени лъжици от бисквитения пясък и с пръсти оформям стените и основата. След като всички формички са напълнени, тавата отива във фризера. Така маслото ще стегне и ще имам страхотни хрупкави кошнички.

Време е да се заемем с шоколадовия ганаш. Не се плашете, само звучи сложно и завъртяно. Всъщност това е най-лесната задача, трябва ни само шоколад и течна сметана. Тук е моментът да уточня, че шоколадът трябва да е чист, без пълнеж или ядки. Аз ползвах обикновен млечен шоколад, но става и с натурален (въпрос на вкус). В мечешката бърлога харесахме повече ганаша с млечен. Купих три най-обикновени млечни шоколада и ги нарязах на горе-долу еднакви парченца. В удобен съд изсипваме сметаната и я слагаме на котлона. Точно преди да заври я махаме и заливаме шоколада.

Оставяме 2-3 минути шоколада да се размекне.

След това започваме да бъркаме. Препоръчвам да си вземете силиконова бъркалка, много е удобна. Не се отказвайте, когато видите шоколада в този вид, а продължете да бъркате.

След малко получаваме тази страхотна, течна шоколадова смес или така наречения ганаш. Сместа е много леко топла. Даваме и не повече от 5 минути да се охлади и продължаваме.

Кошничките стояха около 30 минути във фризера, покрити с найлоново фолио. Време е да ги напълним със страхотния ганаш. Всяка кошничка пое около 2 супени лъжици и малко отгоре.

След това украсяваме с пресни ягоди, завиваме с фолио и обратно на студено, този път обаче в хладилника за поне 2-3 часа.

Ако имате търпение да изчакате да стегнат хубаво, ще получите тези малки, хрупкави кошнички, пълни със 100% шоколадов разкош и ароматни парченца ягода ....... Не мога да ви опиша с думи, колко божествена е тази комбинация.Ако не ви се занимава да правите малки тартове, спокойно може да направите един голям и да го нарежете като торта. Не се притеснявайте за пълнежа, ганашът стяга перфектно и няма да ви изложи пред гостите.

Да ви е сладко :)

Кюфтенца по марокански

С днешната рецепта искам да ви разходя из улиците на Маракеш. Мецана никога не е била в Мароко, но обожава разнообразието от подправки, аромати и вкусове, които предлага кухнята по този край на света. Тази рецепта не е автентична и сигурно някой от вас ще си кажат: " Какво му е мароканското? Това са кюфтенца по цариградски". Амиии всъщност ще бъдат прави, но нарекох това ястие така заради кус-кусът и подправките, които са част от мароканската култура. В крайна сметка името няма никакво значение. Важен е вкусът, а той  е...... нямам думи! Без повече отклонения - представям ви една типична делнична вечеря в мечешката бърлога, а подробната рецепта може да проследите още сега :)

Продукти за 4 порции:

- 500 гр. кайма (аз използвах готова, смес 60% свинско и 40% телешко)

- 2 консерви с домати от 400 гр. (аз предпочитам с цели)

- 1 ч. ч. кус-кус (около 2 пълни шепи)

- 2 с.л. кафява захар

- 1 ч.л. бакплувер

- пресен магданоз за поръсване (или друга зелена подправка)

- подправки за каймата: сол, черен пипер, 1 с.л. горчица, 1 с.л. песто, пушен червен пипер, кимион, чубрица

- подправки за кус-куса: сол, къри на прах, 1 с.л. зехтин

  Започваме първо с каймата, която трябва да е предварително извадена от хладилника. Когато се отпусне може лесно да я омесим с любими подправки. Аз добавям всички изброени в горния списък + 1 ч.л. бакпулвер. На някой това може да му се стори странно, но така кюфтенцата стават меки и пухкави, без да се налага да добавям хляб и яйце. С леко мокри ръце омесваме добре каймата, покриваме я с найлоново фолио и я оставяме в хладилника за поне 15-20 мин.

Докато каймата стяга в хладилника и попива всички аромати, ние се заемаме с кус-куса. Варим го във вряла подсолена вода до готовност. След това го изцеждаме хубаво и леко го премиваме със студена вода, но нека не изстива съвсем. После го връщаме в тенджерата, овкусяваме със сол, малко къри на прах и 1-2 с.л. хубав зехтин. Разбъркваме добре, захлупваме го с капака и кус-кусът е готов. От куркумата кърито се оцветява в прекрасно жълт цвят, а вкусът ще ни пренесе по улиците на Маракеш.

Каймата постоя достатъчно в хладилника. Време е да навъртим малки кюфтенца. От 500 гр. кайма на мен ми излязоха около 30 бр. Оформям ги с мокри ръце, така не залепват. Стават много бързо. След това ги мятаме в загрелия вече тиган. Моят тиган е дълбок и е керамичен, затова не им слагам никаква мазнина. Трябва да се запечатат хубаво от всички страни.

Докато кюфтенцата цвърчат, ние се заемаме с доматения сос. Аз използвам домати от консерва, но ако вие имате домашен доматен сок от баба, не се колебайте да ползвате него. Пасирам двете консерви заедно с малко сол, зехтин  и 2 с.л. кафява захар. По принцип слагам и някоя зеленийка в соса, но този път нямах под ръка, а от реколтата босилек на терасата имах само няколко листа за поднасянето. Кюфтенцата са вече готови и е време да ги залеем с доматения сос. Оставяме да къкри докато сосът се сгъсти достатъчно, както е на снимката.

Ароматът се носи из цялата бърлога. Мецан всеки момент ще се прибере. Време е да сервираме. Има ли гладни?

Пилешки късчета в соево-сметанов сос

Като много дами в днешно време и аз броя калориите и въпреки, че обичам да си угаждам, се старая да приготвям вкусна и същевременно здравословна храна. С годините се уча и продължавам да експериментирам в кухнята, с цел да намеря здравословна алтернатива на много любими и калорични ястия. Днес ви представям една чудесна идея за основно, което е подходящо и за гости и за бърза вечеря. Това са любимите на Мецан пилешки късчета с убийствен соево-сметанов сос, а най-хубавото е, че никъде няма да ползваме сметана. С две думи - ще си хапнeм вкусно без да ни гризе гузна съвест и да тичаме към фитнеса на сутринта. Ако не вярвате, просто отскочете до магазина за липсващите ви продукти и бързо  да запрятаме ръкави в кухнята :)

Списъкът с продукти е следният:

- пилешко филе около 650 гр.(аз използвах пеперуда, но ще стане с бон филе и пил. месо за готвене)

- подправки - сол, черен пипер, лют червен пипер, кимион

- 1 с.л. мед

за соса:

 - 1/2 кофичка кисело мляко (даже малко повече, но цяла кофичка е много)

-  3 с.л. извара

-  2 с.л. соев сос

Днес ще ползвам любимия си нов тиган, вие също сложете вашия да загрява. Моят е керамичен, затова няма да ползвам дори капка мазнина. На котлона имам 9 степени, слагам тигана  на 5-та степен. През това време се заемам с пилешкото. Нарязвам го на малки парчета, старая се да са еднакви. Слагам готовите късчета в хартия за печене. Защо? Ще видите след малко:) 

 Парчетата са толкова големи:

Сега трябва да подправим месото. Аз слагам малко сол, черен пипер, малко лют червен пипер и около 1 с.л. и отгоре млян кимион. Това са моите любими вкусове, вие сложете вашите.

Нарочно срязах по-дълго парче от хартията за печене. Сега хващам двата края и търкалям месото наляво и надясно докато всички подправки полепнат равномерно по месото. 

Тиганът вече е загрял достатъчно и е време да метнем пилешките хапки в тигана. Както казах, не слагам никаква мазнина. Повечето хора избягват да готвят с пилешко филе, защото си мислят, че става много сухо. Истината е, че на него му трябва съвсем малко и не е нужно да го третирате на висока температура. Месото трябва да побелее от всички страни, затова го разбърквам от време на време.

Трябват ни точно 30 секунди за соса. В удобна купа смесваме киселото мляко, изварата и соевия сос. Бъркаме енергично с вилица. Изварата трябва да се разбие добре и да няма бучки. Получава се гъсто сосче.

За да сме сигурни, че пилето наистина е сготвено, вземамe най-голямото парче  и го разчупваме. Ако в средата и напълно побеляло и няма розово, значи е готово.

Малко преди да залеем пилето с готовия сос, добавяме една пълна лъжица мед в тигана и разбъркваме, докато се стопи.

След това е ред на соса. Изсипваме го при месото, разбъркваме и намаляваме котлона на степен 2. Трябва да покъкри за малко, но в никакъв случай не го оставяме да завира. След 4-5 минути  изключваме котлона.  

Време е да сервираме. Аз избрах да гарнирам с ливанска питка. Продават ги в някои супермаркети по 10-15 броя в пакет и са същите, с които пълнят дюнерите. Държа ги в хладилник и ги запичам от двете страни на грил тигана, за да станат хрупкави. 

Комбинацията на хрупкава питка, нежния кадифен сос и ароматните късчета е просто вълшебна. Перфектната здравословна и бърза вечеря е готова за по-малко от 15 минути, страхотно , нали?! :)

Кордон бльо на фурна

Като продължение на френската тема , искам да ви представя основното , което сервирах на нашите приятели , след салата "Париж". Кордон бльо в буквален превод означава " синя панделка'' и е класически френски специалитет , който се прави със свинско контрафиле, пълнено с моцарела и панирано с яйце и галета. В моята кухня обичам да намирам здравословна алтернатива на всички ястия, без да променям вкуса и спокойно да мога да си позволя нещо сладичко след вечеря. Идеята за тази вкусотия ми даде едно от кулинарните предаванията на най-големия- Джейми Оливър. 

За мен няма по-голям кумир в кухнята , гледам всичките му предавания,  имам книгите му , обожавам начина и стила , с който готви и с голям интерес уча и попивам всичко .Без повече отклонения , представям ви моята версия на този специалитет , като аз избрах да работя с пилешко и да го запека на фурна. За нетърпеливите , споделям и рецептата :)

Необходими продукти (за 4 души):

- 2 бр. пилешки гърди пеперуда ( около 1200 гр,)

- няколко парчета шунка / бекон или пушено филе по ваш избор( аз използвах свинско пушено филе)

- моцарела

- пушено сирене

- 2 филии стар хляб
- 150 мл. прясно мляко
- 2 с. л. зехтин

- сол, черен пипер, кимион

Най-сложното в цялата рецепта е самото филетиране и начукване на месото. Пилешкото е много деликатно , с него трябва да се отнасяме нежно, за да не стане на кайма . Пеперудата има форма на сърце , срежете я точно по средата , след това и втората.Вече имаме 4 парчета , всяко от тях режем отново през средата от вътрешната страна, но не докрай. Получава се джоб . След това правим малки разрези по повърхността. Този път не се справих много добре, малко касапската подходих ,но си взех поука за другия път. Целта е да се получи широка и дълга пилешка пържола , овкусяваме със сол и пипер от двете страни , покриваме с хартия за печене и начукваме леко. Пилешкото филе се готви бързо, но има риск да стане сухо и ако някъде е по-дебело или ще остане сурово или по- тънките краища ще станат твърди и неприятни за ядене. Затова изтъняваме внимателно месото , така ще се опече равномерно и ще е еднакво вкусно с всяка хапка.

Време е да превърнем тези пилешки пържолки в симпатични пълнени бонбончета. Върху месестата страна на всяка от тях слагаме парчета филе, резени моцарела и топено сирене. Плънката не трябва да покрива цялата повърхност, както се вижда и на снимката. Завиваме месото по дължина, овиваме го стегнато в прозрачно фолио и хубаво стягаме краищата.Тези симпатични бомбички отиват в хладилника, защото трябва да се стегнат. Колкото по -дълго стоят там, толкова по-добре.

Следващата стъпка е приготвянето на хлебна галета, в която после да оваляме пилешкото. Аз почти никога не купувам готова панировка. Обичам да си я приготвям сама от останалия стар хляб, вместо да го хвърлям. Накъсваме хляба и го блендираме с малко зехтин , сол, пипер и кимион. Получените хлебни трохи запичаме на силно загрят тиган. Внимаваме да не загорят. Стават много бързо, само трябва да си сменят цвета, а топлината на тигана ще отключи прекрасния аромат на кимиона. Много е лесно и ако ви остане повечко галета , няма проблем. Трохите се съхраняват в добре затворен стъклен буркан и спокойно може да ги използвате другия път. В миналото бедните италиаци са използвали тези трохи вместо пармезан и са поръсвали готовата паста с тях. Може тези трохи да ви изглеждат като нещо много обикновено, но дори поръсени върху салата , са страхотни.

Време е да разопаковаме пилешките ролца от фолиото .След престоя им в хладилника са доста стегнати , но за всеки случай е добре да  забием по една клечка за зъби в краищата. Така ще сме сигурни , че няма да се отворят при печене. Поставяме ги в тава за печене с отворите надолу. Отгоре поръсваме щедро с хлебните трохи. В рецептата на Джейми , той изсипа прясно мляко в тавата, много малко, само колкото да покрие дъното. Стори ми се много странно , но и аз направих същото. Явно идеята е да не залепва и така месото не става сухо. Тавата отива във фурната на 200 градуса и печем до готовност. При мен станаха много бързо, не успях да засека точно ,но мисля че изключих фурната след около 20 мин. Трохите не бяха изгорели , а месото беше идеално - напълно изпечено , но все пак меко ароматно.

Избрах да сервирам Кордон бльото с гарнитура от задушени зеленчуци. Точно преди сервиране разрязах всяко парче на половина , оформих нещо като цвете и в средата изсипах гарнитурата. Гостите бяха очаровани, нападнахме чинията толкова бързо, че успяхме да направим  една единствена снимка на готовото ястие. Снимките, които качвам са от следващия ден с малкото , което остана за обяд. Единственото, което бих добавила другия път и може би някое хубаво сосче за разкош, някоя свежа зелена подправка в пълнежа и разбира се ще снимам повече готовата чиния.

Надявам се тази рецепта да ви вдъхнови и да зарадвате с нея следващите гладни гости, които почукат на вратата.

Bon appétit и до скоро :)

Салата Париж

Bonjour :) Искам да представя една страхотна салата, която сътворих за първи път преди няколко седмици. Поводът - една специална вечеря, която приготвих за наши близки приятели. Темата на менюто беше Франция и още в началото имах идея за основно  и десерт , но така и не се сетих за салата . Дълго време се лутах в интернет , защото бях сигурна , че има Салата Париж , но така и не намерих такава. Попадах все на тежки салати с варени картофи , които по никакъв начин нямаше да подхождат на хубавото вино и другите вкусотии. Може и да съм яла някога в някой ресторант , но бях сигурна , че такава салата има и тя е точно с печено сирене. След като не успях да намеря това , което си мислех че търся , решиш да създам по усет моя френска салата , а името Париж и пасна перфектно. Минаха вече няколко седмици, а Мецан продължава да иска точно тази салата всяка вечер ( как не му омръзна:) ).Ако и на вас ви е писнало от туршиите през зимата и искате да разнообразите мезето за вино вечер, просто проследете рецептата :)

Продукти ( за двама):

-1/2 айсберг

- няколко листа зелена салата 

- 1/2 краставица

- 5-6 чери доматчета

- около 300 гр. краве сирене

За сос Винегрет:

- 4 с.л. кисело мляко

- 1 с.л. горчица

- 1 с.л. мед

- 2 с.л. зехтин

- 1 с.л балсамов оцет

-  сол и пипер на вкус

Първо искам да  споделя няколко думи за соса.  Това е моята версия на класически дресинг Винегрет, с малко промени от моя страна. Толкова е лесен, бърз, a съм сигурна , че всеки има тези продукти вкъщи. Гарантирам, че ако веднъж го направите, вече никога няма да купувате готов дресинг или да подправяте салата си само с олио и оцет. Обръщам толкова внимание на соса , защото той е гвоздеят  и онази невидима магия, която ще превърне и най-скучната салата в истински шедьовър. Ако не ви се цапа всяка вечер посуда, спокойно може да направите двойна доза сос и да го съхраните в стъклен буркан или под свежо фолио за следващата вечер.

  ЗАПОЧВАМЕ :)Изсипeте всички съставки за дресинга в подходяща купа и започнете да разбърквате с вилица. Не се изкушавайте да ползвате пасатор, блендер или друго, защото консистенцията ще стане течна като айрян, а ние търсим онази леко кремообразна и мека структура. След като получите хомогенна смес, като тази от снимката, оставете соса настрани , така медът ще се разтвори напълно, а ние продължаваме с айсберга.

Ако имате време , накиснете салатата в купа с ледено студена вода и изцедете вътре един лимон. След тази процедура, айсбергът изпръхва, става много хрупкав и не горчи както обикновено. Ако бързате, пропуснете тази стъпка ,измийте добре и нарежете на ленти. За разлика от зелето, айсбергът е много по-крехък и не се налага да го ситним  и стриваме за да омекне. Нарязваме го заедно с листата зелена салата на по-едри ивици , поръсваме с част от соса и нежно омесваме с ръце. Не се страхувайте да се оцапате, стига винаги да миете ръцете си добре преди готвене, няма  никакъв проблем .Оставете айсберга и дресинга да се опознаят добре и продължаваме със сиренето.

Загряваме тигана и добавяме малко зехтин за готвене или олио. Когато мазнината се сгорещи достатъчно, поставяме сиренето, което предварително нарязахме на квадратни филийки, не по-дебели от 1 пръст. Не бързайте да го обръщате  преди да е хванало коричка, защото има голям шанс да се разтече и да залепне. След като придобие приятен загар и от двете страни, го оставяме върху салфетка , и го режем по диагонал, нека се получат триъгълници. Време е да сглобим салатата. Предлагам ви да направите индивидуална порция за всеки, много по-ефектно е , но няма проблем да сервирате и  в голяма купа за всички.

Разпределяме айсберга в дълбока чиния, отгоре разпръскваме парчета краставица ,чери домати  и апетитното сирене. Завършваме с няколко щедри лъжици от страхотния дресинг и поднасяме  с чаша червено вино за добро настроенние.

Париж е една от малкото европейски столици , които с моята мечешка половинка сме посетили, поне  засега. Това беше една сбъдната мечта , която изпълнихме през далечната 2010 г. 

Надявам се магията на най-романтичния град да ви е завладява и още тази вечер да приготвите салата на своята половинка.

                                 

Не забравяйте да подправите и с щипка любов :)

Експресен боб

Не познавам мъж, който да не обича боб, особено през студените зимни месеци. Моят Мецан също не прави изключение и може да изяде няколко панички без проблем. Но всяка домакиня знае, че макар и "проста манджа", приготвянето отнема много време- киснене , варене, после поне два-три  часа готвене .Искам да ви представя моята рецепта за експресен боб , който ще ви отнеме не повече от 40-50 минути.

 Ако не ми вярвате, просто проследете подробната ми рецепта :)

 Продукти:

- 300-400 гр. сурова наденица
- 2 консерви сварен  боб х 400 гр.
- 2 консерви с цели домати х 400 гр.
- 2 моркова
-  пресен магданоз за поръсване
подправки-  сол, лют червен пипер, кафява захар,кимион, девисил

В дълбока тенджера запържвам предварително нарязаната наденичка. През това време обелвам, нарязвам морковите на кубчета и ги мятам в тенджерата да си правят компания с наденичката. Сега е време да добавя малко кимион, от топлината и запържването ароматът му става много по-наситен и се връзва перфектно с ястието. Сипвам  около 1 ч. чаша вода в тенджерата и захлупвам с капак, за да могат морковите да се задушат за около 3 мин.  Дойде време и за боба. Преди да изсипя двете консерви в тенджерата, ги оцеждам  от саламурата, но оставям част от течността, защото тя ще помогне на боба да се сгъсти. Не се страхувайте да използвате консервирани продукти. В забързаното ежедневие те са голямо улеснение и много добра алтернатива за работещите домакини. 

Бобът вече се задушава с моркова и наденичката вече 3-4 минути, омекнал е дори леко се е разпукал.Тук искам да припомня, че в мечешката бърлога не обичаме лук, но ако вие нямате такъв проблем, може да го запържите докато омекне заедно с наденичката и да следвате останалите стъпки:) Продължаваме, в удобен съд пасирам двете консерви домати, като към тях добавям сол, лютия пипер на вкус, девисил  , 1 с.л. кафява захар и няколко листа пресен босилек. След това изсипвам доматената смес в тенджерата, чакам да заври за около 1-2 минути и след това оставям да къкри под капак за около 20-25 минути на много слаб котлон.

Кухнята вече ухае на домашно приготвен боб. Време е да си сипя една купичка и да я поръся с пресен магданоз. Мммм... невероятно. Ако не вярвате, че е толкова лесно, просто пробвайте. Ако го оставите да преспи една нощ, вкусовете ще станат още по-наситени, бобът ще се сгъсти и никой няма да разбере, че е забъркан за по-малко от час предната вечер.

Приятен апетит :)