четвъртък, 7 януари 2016 г.

Зимна мусака





Мусаката е позната и обичана във всяко българско семейство. Рецептите , подправките и начините на редене и заливка  са много. Аз лично също я приготвям различно, според настроението, наличните продукти в хладилника и дори сезона. Ще ви представя моята зимна интерпретация на това класическо ястие , а ако вече се чудите каква е тя, може да я проследите  рецептата:)




Продукти:



- 500 гр. кайма

- 4 бр. големи картофа или 5-6 по-малки
- 1 кофичка кисело мляко ( 400 гр.)
- 4 големи яйца
- 1 консерва домати 400 гр. (за предпочитане цели)
- кашкавал ( настърган за поръсване)
- няколко листа пресен босилек
- 3 с.л  зехтин за готвене



подправки :  сол , черен и червен пипер, кимион, 1 с.л. кафява захар






Изваждам каймата и яйцата от хладилника. Смляното месо се омесва с  подправките много по-лесно ако  постои на стайна температура.
Всички продукти вече са налице и дойде време да ви запозная с един от най-големите ми помощници в кухнята- рендето мандолина. Благодарение на него успявам винаги бързо и чисто да нарежа всичко на  перфектни шайби. Обелих картофите и само за минутка с рендето имам идеални филийки. Слагам ги в купа със студена вода да си чакат реда.


Каймата вече си почина достатъчно. Подправям я по мой вкус- сол, черен пипер, червен пушен пипер, чубрица и млян кимион ( всичко на око). Сигурно се чудите защо не слагам никъде лук, нали ?!Ами какво да ви кажа, Мецана не може да понася миризмата на лук, чесън и с риск да бъде освиркана от всички кулинари, няма да видите тези две съставки в нито една рецепта.
С мокри ръце омесвам каймата и я запържвам с малко мазнина в дълбока тенджера.




Имам малък трик, благодарение на който успявам лесно да накарам каймата да се разпадне на малки парченца, докато се запържва. Просто наливам половин чаша ледено студена вода, бъркам и магията  става.

Докато каймата се готви е ред да направим и ароматен доматен сос. Към консервираните домати добавям сол, черен пипер, кимион, 1 с.л. кафява захар, 1 с.л зехтин и листа пресен босилек (аз си отглеждам  на терасата и имам целогодишно) и след това ги пасирам. Полученият доматен сок добавям към вече почти сготвената кайма и бъркам, докато започне да къкри. Трябва да се получи гъст доматен сос с малки парченца кайма. Ако има нужда си помагам и с пасатора , само колкото да разбие ако има големи буци.



Сосът ври вече около 5- 10 минути и ухае прекрасно. Изключвам котлона и започвам да редя мусаката. Важно е да сложим около половин черпак от соса на дъното на тавата ( така няма да залепне). Редя 1 ред картофи и плътно покривам дъното на тавата. След това заливам с 3 пълни черпака  от соса и внимателно го разнасям върху картофите. По същия начин редувам картофи и сос - 4 реда картофи и 3 реда сос. Най-горният ред е картофен ,намазвам го с тъкна струйка зехтин за готвене и тавата отива във фурната, която е предварително загрята на 220 градуса.

Мусаката се пече вече 20-тина минути, напълно достатъчно на картофения чипс да омекме и да попие всички прекрасни аромати на доматения сос. За заливката разбивам  киселото мляко и яйцата. С получената смес заливам мусаката и връщам обратно във фурната. Сега е моментът да добавим и настъргания кашкавал. Аз пропускам, защото чак накрая видях, че Мецан е правил сандвичи сутринта  и познайте дали в хладилника нямаше само празна опаковка от кашкавал ........
След още 15 минути цялата течност от соса е извряла, а яйчената смес е станала златиста. 

Оставям мусаката да се охлади и след това мога спокойно да я нарежа на перфектни парчета. Прилича на лазаня , но всяка хапка е изпълнена с вкусове , които носят духа на традицията.



Надявам се тази съвременна интерпретация на мусака да ви харесва и да се престрашите да я направите сами.

Приятен апетит :)

6 коментара: